Художникът Валери Ценов представи изцяло нова изложба живопис в бургаската галерия "Неси", в която голяма част от творбите са обединени в цикъл със заглавие "Зримо незримо". той поясни, че зад това име влага опита си да достигне до определени сюжети чрез своето виждане за тях."В случая, воден от самото пространство, разглеждам четирите стихии. Заглавията са символични, но сред тях ще откриете такива като "По вода и въздух", други са "Купол", "Някога там", което пък е времето и пространствено в едно", допълни художникът

Художникът Валери Ценов представи изцяло нова изложба живопис в бургаската галерия "Неси", в която голяма част от творбите са обединени в цикъл със заглавие "Зримо незримо". той поясни, че зад това име влага опита си да достигне до определени сюжети чрез своето виждане за тях.

"В случая, воден от самото пространство, разглеждам четирите стихии. Заглавията са символични, но сред тях ще откриете такива като "По вода и въздух", други са "Купол", "Някога там", което пък е времето и пространствено в едно", допълни художникът. В някои от картините са закодирани символи, характерни за някои от старите полиси, особено онези, свързани с мореплаване, където хората са се ориентирали по звездите и са разчитали на ангелите да ги пазят, обясни Ценов. 

В творбата "Панта рей" пък наблюдателното око може да открие вълни, които се носят в небето като времето, което тече и променя всичко. За името "Благосвет" той използва стара славянска дума, която според него пасва идеално на няколкото идейни слоя, които изображението носи. 

Валери Ценов обясни, че нито една от картините му не изобразява реално съществуващи места, а са извлечени от неговото съзнание и подсъзнание. "Осмисляни са по начин, в който времето няма значение. В някои от тях има по-съвременни архитектури и символи, както и по-старинни такива. Линейното време тук не работи. Нещата са многозначни и многопластови", коментира той.

На въпрос как поддържа тази своя способност да фантазира жива, той заяви, че основно средство за него е дългият престой пред статива. Другото, което много му помага, са пътуванията, особено по море. От тях си прави бележки, скици и чрез това натрупване успява да прояви фантазията си. 

"Мисля, че фантазията е съществена част от личността на човек. Аз съм от поколението, когато нямаше компютри и ние, четейки книги, фантазирахме. Нямаше изкуствен интелект и все още работя с ръцете си, сърцето си и душата си. Това са моите инструменти", заяви Ценов. Той поясни, че не е против развитието на технологиите, защото те са средство. "Въпросът е дали имаш нещо, което можеш да изкараш отвътре."

Ценов разказа, че предишната си изложба, носеща името "Фантазмемория", съчетава именно идеята за фантазията и паметта. "Смятам, че това е много важно, защото сега пребиваваме в период от човешката история, в който всеки от нас има задължение да продължи онова, завещано от предците и ако може да го предадем напред към нашите наследници. Това са култура, цивилизация, памет, традиция. Изкуственият интелект не може да фантазира. Той може само да компилира и е върховният плагиат, но наблюдателното око може веднага да различи AI картина от нещо, сътворено от човешка ръка и дух. По-младите може би се затрудняват повече, но това е наша мисия - да дадем жалон за хуманност и човещина и ако те се закачат, ще можем да продължим да се развиваме като homo sapiens", заяви още художникът.

Още от рубриката Музеят за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum)  посвещава  голямата си пролетна изложба на трима от най-значимите пионери на Ренесанса на севера - Ханс Холбайн старши (ок. 1464-1524), Ханс Бургмайр старши (1473-1531) и Албрехт Дюрер (1471-1528).  Изложбата се фокусира върху град Аугсбург, един малко забелязван досега център на този повратен ... Вижте повече